Юрий
Бегалов
Един ден
докато бях на риболов на водоема Сейнт Касиен (Saint Cassien) във Франция се
запознах с един колега и приятел голям риболовец в Англия Стив Бригс (Steve
Briggs). Ние в продължение на няколко години често се срещаме по водоемите така
както обикновено ловим там по едно и също време, през месеците юли и
декември.Докато хапвахме и отпивахме френско вино Стиви каза, че е говорил със Саймън Кроу (Simon Crow) по
покана на негов приятел да отидат на риболов в Мароко. Ставаше въпрос за много
голям водоем на наречен Бин Ел Уидан (Ben El Ouidane)....
Ben El
Ouidane е разположен в централната част на страната в Атласките планини с
височина 800 м. надморско равнище с кристално чиста вода, дълбочина до 120 м. с
относително добра популация на шаран.Всеки който е ловял там в продължение на
10 дни е хващал по около 30 бр. шарани с тегло до 18 кг.
От разказа
на Стиви бях много заинтригуван, защото ми хареса да ловя риба на водоем
различен от останалите които са по-малки.Докато изслушвах разказа на Стиви
реших за себе си, че обезателно ще посетя този водоем.И като стана въпрос за
планиране на риболов за следващата година, аз планирах за пролетта пътуването
си до Мароко.В процеса на търсене на партньори аз се обадих на Едуард Сидоров,
Александър Носовец, Толик Смолников и Желко Цапан от Хърватска който са мои
партньори в риболова и приятели от детските години!
Събрах
всякаква информация в интернет за водоема и научих че има две фирми-компании които
предлагат услугите за организирано риболовно пътуване.Обадих се на едната
компания за подробности с която уточнихме подробностите които ми се сториха
убедителни когато по-късно се оказа голям проблем.Когато пристигнах с моите
приятели на водоема, от ръководството ни съобщиха, че на водоема са променили
правилата малко преди пристигането ни.Условията които са променили за риболов са разрешени само през светлата част на деня и то с 1 бр.
въдица.Като се има предвид, че водоема е с големина от 3,5 хектара много ни
разочарова.Допълнително с нас дойдоха и други риболовци от Германия и
Украйна.Възникна голям скандал за това, че ни обещаха за всеки един от нас да
лови с по 4 бр. въдици денонощно!Но в крайна сметка се оказа, че е невъзможно
да се реши този проблем и нямахме друг избор освен да се съгласим с новите
правила за риболов. Както се оказа станахме жертва на разправията между двете
компании за правилата, организирани за риболова на водоема, където
организираната от нас компания не можа да се споразумее.Допълнително към този
проблем добавиха, тази година в Мароко пролетта си отива късно, а водата е
все още студена и рибите не проявяват никаква активност.Заедно с променените
правила ни дава съвсем малък шанс да хванем риба...
Въпреки
цялата тази негативност ние все още имаме емоция от пътуването ни.Водоема ни
хипнотизира с голямата си шир на прозрачно синята вода заобиколена от
необичайния пейзаж на червените хълмове и скали както и малките планини което
наподобява на каньоните в Северна Америка подобно на картини от фантастичен филм с извънземно планети.Тишината над водоема е прекъсната от молитвите на местните и на няколко пъти се
чува звуци на камбаните на около, които напомнят всички, че е време да се
помолят към Бог.Наоколо гребат рибари, които се приближиха към нас.Видяхме в
лодките мрежи с шарани и ни предлагаха да си купим.Купихме тези
шарани и пред тях ги пуснахме обратно във водоема.Местните се побъркаха и не
можаха да повярват защо правим това!Очевидно те решиха, че е това е Руското ни
забавление...
Чудихме се
поради липсата на кълване и движенията на рибите не ми трябваше да отделям много
време за да ги търся и да проучвам всеки ден водоема по няколко часа обикаляйки с
лодката и сонара, накрая придобих някаква бегла представа за водоема.Въпреки това
нито един риболовец, включително украйнци и германци не уловиха нищо....
Следва да
се отбележи, че мароканската кухня макар, че не е разнообразна е много
вкусна.Местното ястие се нарича "таджин" приготвят го в съд направен от глина във формата на конус и така храната винаги се запазва топла след изпичане на жар с
различни зеленчуци и месо от пиле с добавени местни подправки с формата на
"Кус-кус" .Когато се съберем с компания на вечеря стоим до късно,
ядем "таджин" и пием страхотно мароканско вино, разказваме истории за риболов и от време на време се придържаме към по-традиционни мъжки теми.Тези
събирания е важна част в риболова.Говорим си спокойно доста време въпреки
липсващите ни удари.Отново планирах кога ще е следващия ми риболов тук!
Второто
пътуване е през ноември 2008 г. Този път бях заедно с Желко.Поради горчивия
ни опит избрахме друга фирма да ни организира риболова и този път не ни
очакваха неприятни изненади.На летището бяхме посрещнати от много приятен и
услужлив водач.След 3,5 часа се настанихме в хотел разположен в непосредствена
близост до водоема където да прекараме първата нощ.Вечерта разговярях с домакините
и рибарите които приключиха риболова.Разказаха ни, че поради обилния дъжд
нивото на водата във водоема е високо и продължава да се покачва.По думите на
приключилите с риболова рибари споделиха, че ударите са в дълбочина от 5 до 10
м.. През ноща ни се обади Сергей Бугаев и ни съобщи за трагичната смърт на Толи
Самолникова.Ние с Желко изпаднахме в шок, защото го обичахме и уважавахме.Почти не можахме да заспим под влиянието на тази ужасна новина.На сутринта
въпреки лошото ни настроение, закусихме и някак успяхме да се обадим за да ни откарат до водоема.
Дадоха ни моторна лодка, натоварихме багажа и отплавахме, следяхме със сонара за места.Като се има предвид, че нивото на
водата се покачва, поисках да ни заведат близо до такова място където реката се влива във водоема за да изберем място за
риболов по-близо до нея където предполагаме, че рибите ще се събират там на
границата с течащата и застоялата вода.Искаме да избегнем малко достижими
места за да не останем без удар!Водоема е толкова голям ,че все ще има място за още 10 групи риболовци.За наша изненада
в района на вливането на реката във водоема нямаше никой, докато плавахме
решихме да обиколим още малко и избрахме да се настаним на един малък остров от
който имаше възможност за разполагане на въдиците във всякакви посоки.В този
район сонара показа голямо движение на малки риби, което за нас беше добър
знак, докато на другите места не засякохме нищо.Нашия водач ни каза, че на това
място все още никой не го е посещавал и това засили доверието ни в избора на
място.Близо 350 м е наводнено коритото на реката, където по-нагоре се виждаше
интересен и красив остров.
Близо до острова имаше залив с дълбочина 10-12 м. Точно там
открихме заложени мрежи и помолихме ръководството да уведоми рибарите да ги
извадят.След като разпънахме бивака който се състои от две палатки за спане, една с обща кухня и
два навеса за предпазване от слънцето. Вечерта положихме традицията с „таджин”, легнахме си да спим понеже на следващия ден ни очакваше много работа в
търсене на места за риболов и трябваше да станем рано!
На следващата сутрин сглобих сонара на лодката и отплавах.Като
стигнах в средата на водоема дълбочината варираше от 20-25 м., в посока към
острова дъното постепенно се издигаше и образуваше огромно плато.На това място
открих интересни места като големи самостоятелни камъни, изпъкнали тераси, че
дори и наводнен двор.Големината на това платно ме накара да спусна 7 маркера
разположени на не по-малко от 50 м. един от друг, а от нашия остров до
различните места дистанцията варираше 150-200 м. Спуснах и още един маркер от
другата страна на острова.Първата най-важната част в търсене на места
вече приключи.След това отделихме време да сглобим въдиците.Когато ловим на
голяма дистанция, всяка въдица трябва да е разположена така срещу всеки
маркер.Това позволява използването на колчета вместо стойка.Колчетата позволяват
на всяка въдица да бъде разположена на разстояние една от друга за да се
избегнат проблемите за разлика от тези които са струпани на едно място Да
бъдат поставени така, че при удар да стигнем до тях, а при борба с рибите да не се оплитат.
Имахме информация, че рибите вече се активираха.Нашия
водач ни препоръча да използваме повече царевица и топчета,въпреки, че ние си носихме те се развалиха.Решихме да използваме за захранка само царевица.Захраних
местата със царевица като направих слабо концентрирано разпръсване в радиус от
10 м., и силно концентрирано петно в средата с радиус от 1 м. от където
започнах да разпръсвам захранване наоколо.Така шарана ще се позиционира от
всяка посока, така лесно ще намери по-голямото петно със захранка и така ние
щяхме да залагаме монтажите около захраненото петно.При всеки следващ удар
наново дохранвахме петната със същото количество захранка. При всяко дохранване
използвахме по около 1,5-2 кг. царевица в които ние носихме в
чували.Предварително ги накиснахме за да ги сварим направо на брега без да
добавяме нищо освен вода от водоема,след сваряване на бавен огън я оставихме на
слънце за да започне процеса на ферментация.Важно е да се наблюдава за да не вкисне.
На две от пръчките за стръв използувах две силинконови
церевички с две натурални от казана, а на другите две въдици монтирах жълт pop up с аромат на Pineapple на фирма Mainline
с диаметър 14 мм. Оборудването се състои от пръчки “Trivavefishing”
(модел «Thunder» ТС 3,5 lb) и макари Daiwa (модел Infinity 5500 BR).А основната линия като се има
предвид разстоянието използвахме плетенo «Submerge» фирма “Fox”, с плетен шок
- лидер 45lb от фирма “Cortland” (модел “Spectron”) с противоусукваща тръбичка
от 50 см на фирма “E.S.P.” (модел “Anchor rig tube”),повод с дължина 25-30 см.
плетено 25lb от компания “Fox” (модел “Coretex”) и куки на “Fox” серия 2XS №4.
Изкуствените плуващи жълти царевици на “Enterprise” и pop up топчетата са с приблизително еднакъв размер.Нагласяме стръвта така, че
куката да лежи на дъното, а над нея ще се повдигат царевиците.Докато стръвта е
повдигната, на около 3-4 см. от куката забелваме повода и поставяме меко олово
за да има гъвкава подвижност между куката и мекото олово така и да се придържа монтажа на едно място от плътността на плуващата стръв..
Първите два дни от както вкарахме въдиците извадихме няколко
шарана между 1,5-2 кг, но ние не губихме надежда, вярвахме, че ще дойдат и
по-големите.На третия ден имах удар след засичане, на въдицата усетих борба
на голяма риба.След кратка борба се опитах да го вкарам в кепа, усетих как
пръчката се изправи и в този момент се скъса плетеното влакно. Много се
разочаровах след като това беше първия удар на голяма риба.По вида на плетеното видях, че се е скъсало от потриването в скалите.За да не се случва отново, извадих всички въдици и го замених с монофил на фирма “Gardner” (модел “GТ 80”) диаметър 0,32 мм.
Предложението се оказа правилно след като до края на риболова нямах повече
късания.Точно когато вкарах последната въдица, на една от другите последва
звука от сигнализатора.Рибата беше много силна и се бореше до край.Най-накрая
след като я кепнем , видяхме първия уловен голям марокански шаран.Беше
много хубав огледален шаран с тегло над 15 кг. Бяхме много щастливи и всички се
поздравихме за първия уловен трофей.Без да го мъча направихме бързи снимки и
го пуснах обратно във водата.
Настроението ни се подобри и ние очаквахме по-интересен
риболов.След това ударите станаха по-чести и то на всички въдици които бяха
разположени на отсрещната страна в залива до острова.В продължение на 3 дни
хванахме 20 шарана с тегло от 7 до 18 кг. Тогава хванахме най-големия за момента
люспест шаран, добре нахранен и с издут стомах.Рибата беше много красива, дори не
беше убождана и уловена от друг рибар.Понякога хващахме огледални и красиви шарани от
различни места.Една вечер имаше удар от въдицата на
Желко която не беше разположена в същия
залив, а от другата страна на
острова.Трябваше да му помагам да кепнем рибата след 15 мин. борба, в тъмното
видяхме огромен люспест шаран.Веднага го претеглихме и го вкарахме в карп сака
за сутрешната фотосесия. Кантара който закова 22 кг. ние отново се поздравихме
за трофея който беше първия уловен марокански шаран над 20 кг.
Като погледнем за напред това беше първия и последен удар на
въдицата която беше разположена от другата страна на острова.Това е и
най-голямата риба на Желко за този излет който изпълнил своя улов като отлично
свършена работа.
На следващия ден след закуска Желко отиде да се преоблече за
фотосесия и в този момент запищя един от сигнализаторите. Закачената риба силно
изкриви въдицата, за момент се замислих, че това е може би единствената ми
възможност като след известно време опитах да обърна рибата.Движеше се бавно и тежко без никакви резки движения.Разбрах,че това е голяма риба.След
като успях да го вкарам в кепа разбрах, че това е втория ни марокански шаран
над 20 кг.- красив огледален шаран.Реших да го претегля незабавно за да го
снимаме възможно кратко време, но тъкмо наближаваше нашия водач с лодката и
изчакахме да пристигне за да го види.Обади се на на някого като член на
компанията поиска да заснеме и запише риболова ни.На този ден дойдоха Артем
Колесников и Роман Поляков, сред които и Каро Галечян които щяха да ни донесат
пакет топчета.Те ги поканиха на острова където се срещнахме.
След като всички дойдоха претеглихме рибата която закова
заветните 23 кг. и направихме няколко снимки.Факт, че ние хванахме два пъти
повече риби от всички останали рибари на водоема които бяха в момента на
риболов.Собственика на компанията която организира риболова се казва Маrc
Vergauwen.Той беше запален рибар като нас и след този ден идваше всеки ден при
нас да ни наблюдава как ловим.Той каза, че е вярвал, че ще хванем много големи
риби,оказа се и прав!Само след няколко дни успях да хвана голям огледален шаран
с тегло 27,5 кг. който беше рекорда за този водоем.Шарана е записан като
рекорден, макар, че има и по 33 кг.
Вече бях на края на света, но мисля, че Марк се радваше повече от мен
след пускането на шарана и като цяло резултата ни от риболова, беше горд да ни
накара да се похвалим за риболова за да привличаме нови риболовци.Той не беше
търпелив и искаше да популяризира своите примамки, търкулна ни няколко топчета
и попита дали имам нещо против да напише своя статия на уеб сайта си как
ние примамихме рибите на царевица и топчета.Аз казах „не” , тогава той се обиди и
повече не идва до края на риболова ни.
Вечерта както обикновено хапнахме "таджин" и пихме от местното
вино като споделяхме впечатленията от предишните дни.След вечеря Желко подготви
марокански чай,а аз кафе и запалихме тяхната традиционна цигара която
закупихме, дълго стояхме и обменихме опит с припомняне на интересни истории
свързани с риболова.До края на риболова мисля, че научих Хърватски език.
Продължаваме да ловим, след няколко дни хванах 4-тия пореден
топ 20+ шаран.Този път беше люспест и тежеше 21,5 кг., той имаше малък корем за
сметка на мускулите си.Този шаран ме накара да си спомня всичките улови, успя
да се класира за най-силния от всичките ми уловени лични трофеи.След засичане
въпреки дистанцията от 200 м. не даваше признаци за движение,при намеса от
моя страна се гмуркаше като торпедо.Имах големи затруднения за да го спра и
обърна, в продължение на 30 мин. борба, той се бори до последно и успях да го
вкарам в кепа, изтощих се сякаш само аз разтоварвах вагон с тухли.
Нивото на водата продължаваше да се покачва,а от реката
която се носеше течението към водоема, бе отмила отломките край брега които се
носеха по повърхността.Целия този боклук който се носеше по повърхността се
състои от различни дънери и клони,което приличаше на хомогенна маса от дебел
слой стърготини.Големи отломки събрани на едно място над водоема се носеха по
посоката на вятъра преминаваха покрай нашите острови , закачаха линиите и беше невъзможно да се лови.
Спасението дойде като потопихме върха на въдиците под
водата, по този начин линията не докосваше повърхността, а минаваше под водата
и продължихме да ловим.Тези отломки се носеха до края на риболова ни за което
аз мисля, че именно те привлякоха шараните.Направих си това заключение понеже в
следващия момент вадехме риби с полепнали боклуци по линията ни.В този случаи ние продължихме да ловим всеки ден и хващаме още риби, като за
последните няколко дни хванахме много едри риби с тегло от 15 до 19,5 кг. За
това риболовно приключение бяхме уловили общо 70 шарана.
Острова след нас беше често посещаван от рибари и Марк го
кръсти Юрий остров.До ден днешен всеки рибар който реши да посети водоема пита
за Юрий остров дали е свободен за да го запази.Мога да кажа, че това беше
най-вълнуващия риболов през моя живот.Благодаря за отличната компания на Желко,
както и на Марк и неговия екип за добре организиран риболов.
Това беше фантастичен риболов.Интересен и огромен водоем с много
вода,много красив и непредсказуем с приятелски запознанства, добри и услужливи
хора с отлична кухня и преди всичко на великолепния резултат от риболова-много
големи и силни шарани, 4 от тях с
рекордно тегло над 20 килограма.Риболов
мечта!
Автор: Юрий Бегалов
Превод: Свилен Русев
Няма коментари:
Публикуване на коментар