Първа част
Рано или късно, всеки един шаранджия си задава въпроса - какви протеинови топчета използва и дали наистина това са най-добрите възможни. С мен това се случи на една много ранна фаза от моето увлечение, най-вероятно заради това че по времето по което станах шаранджия, лових на тези водоеми, където легендарният Fred Wilton от Кент успешно тества своите революционни топчета HNV. През онези години аз прочетох всичко което някога е писано по тази тема. По-късно тази мания ме доведе до сложните научни трудове по хеморецепция и анализ на протеиновите структури, а също така до изучаването на други (шарански!) субстанции, които, както се считаше буквално магически примамват шараните.
За изминалите 30 години аз пробвах в моите примамки практически всичко, което става за ядене, но дори в най-ранните си години се опитвах да анализирам, какво се опитвам да постигна в края на краищата. Много пъти минавах през синдрома - унция това, две онова и разбира се, тези методи понякога “ловят” риба, но когато един хубав ден видите как шарана абсолютно безразлично подминава плодовете на многодневната ви работа, то ще разберете че до сега не сте успяли да направите топче което ще вземе всеки шаран.
Това е КЛЮЧЪТ, а именно: топче, което ще бъде изядено от всеки един шаран. Топче, което примамва на хранително ниво, топче, което сложено пред всеки шаран ще бъде изядено, стръв която крещи “ХРАНА!”. Разберете, шарана е едно просто същество, което улавя местоположението на храната с помощта на хеморецепция - определени сигнали, които му казват че храната е близко (към това ще се върнем малко по-късно), но за да заработи това, трябва да разберете, какви точно сигнали възприема или не възприема шарана и каква е ефективността на тези сигнали.
Искам да поясня че тези бележки не са написани за това да ви обясня как да направите съвършенното топче. Изобщо не мога да претендирам че това е целта на моята статия - това е просто опит да обобщя някои идеи (някои от тях нови, други стари, а пък трети изобщо нямат връзка с темата) и да ви подтикна да се замислите.
Да започнем.
Няма да ви лъжа - не съм получил научна степен по темата и за това ще се постарая да пиша максимално просто
Въпреки всичко, по някои въпроси ще използвам научните термини на първоизточниците.
На първо място не съм привърженик на теорията, гласяща че шараните се хранят само с натурална храна, съществуваща в даденият водоем. Шаранът е водният боклукчия и се храни със всичко, което става за ядене без да подбира. Ако шаранът избягва вашето топче, това е само поради факта че топчето подава неправилен от неговата гледна точка сигнал. Точка. това е! Ако шараните не можеха да реагират на хранителни сигнали, те просто щяха да измрат от глад - това е елементарно. За това, ако това се получава във водоем в който обитава тази митична риба, това означава че топчетата просто не подават необходимият хранителен сигнал.
За начало, нека да определим до колко са важни топчетата в шаранджийският риболов, тъй като съм виждал много глупости написани по въпроса в интернет и в риболовните списания. Стръвта в под какъвт и да е вид е това, което шаранът засмуква в устата си заедно с парче огъната тел (или след това..), наречено кука. До колкото знам, телта не привлича шараните, за това какъвто и повод да исползвате, в даденият случай няма значение. Намери, намери, намери шарана! Замен това се подразбира. Да намеря шарана преди да заметна въдиците. Ако не сте намерили шарана можете да се приберете в къщи, да изпиете чаша чай, халба бира или бутилка добро червено вино, тъй като резултата от гледна точка хванати шарани ще е еднакъв.
Топчетата могат да работят за и против вас. Шаранът е много любопитен и авантюристичен и ако това което е закачено на косъма ви не подава хранителен сигнал, единствената възможност да се провери дали става за ядене е да се вземе в устата - отсъствието на ръце и пръсти е сериозен недостатък за шарана.
Пласмасите, корковете, и другите насадки много добре илюстрират този факт и съществуват няколко интересни теории защо те “ловят” шарани. В случая с предварителното захранване с естествена храна или когато се исползва само една изкуствена примамка без подхранване - разбирам, но някой случаи на улавяне на шаран на изкуствена стръв нямат никакво логическо обяснение, а именно това се опитвам да направя.
Може би най-добре е да направим пауза и да погледнем, какво изобщо може да привлече шарана или по-точно, какво може да различи шарана.
* Ароматизатори.
Много е написано за така наречените миризми - тези призивно миришещи субстанции, които превръщат топчето в Pineapple Hawaii или Strawberry Supreme, но всъщност те нищо в нищо не превръщат.
Миризмите биват кисели и алкални и привличат за сметка на разликата в pH, + или - 7… разлика почти няма! Ако си загубите времето да изследвате различните успешни ароматизатори, например Squid and Octopus, Strawberry или Pineapple, то ще забележите че те всички са с pH различно от 7, приблизително с еднакво количество деления, независимо дали в положителна или отрицателна посока, независимо от това на каква основа са направени. По нататък, ако систематизирате ароматизаторите в зависимост от основата на която са направени, ще забележите ясната връзка, между успеха на ароматизатора и базата на която е направен, при това диацетина (глицерин диацетат - бел. прев.) ще е най-отгоре, а етиловият алкохол най-отдолу (да запазим етанола за себе си! бел. прев. 100 % подкрепена от редактора ) Тези, които исползват ароматизатори на основата на етанол, обосновавайки се с бързото му разпространение във водата, се самозалъгват за ефективността му и дори за бързото му разпространяване. Може би трябва да погледнете ефективността на разпространение на обикновенната сол във водата в зависимост от концентрацията и? Има ли разлика? Има един аромат - Squid and Octopus, който стои малко в страни от останалите, но това е друга тема на която ще се спра по-късно.
Коментар на преводача: изхождайки от моите познания по химия, глицерин диацетата е добре разтворим във вода.
Тъй като в даденият случай разтворителят играе роля само на носител на ароматизатора - примерно маслени молекули, няма да има никаква разлика в дифузията, след като ароматизаторът веднъж е внесен във водата с помощта на разтворител.
* Добавки от аминокиселини
Уфф. Струва ми се че те съществуват от незапомнени времена. Минамино, Нутрамино, всякакви Фигнимино и прочее… те се произвеждат в съответстив с човешките потребности, а не шаранските и ТОВА е огромна разлика! Те вършат работа в определена степен, но са далече от идеала. Те дават сигнали, но обикновенно не съвсем точни и не в необходимата концентрация. От аминокиселините, които шаранът може да различи, всичко освен една могат да се използват от него за синтез на белтъци, но към това ще се върнем по-късно.
* Захар
Монозахариди - да, дизахариди - може би, полизахариди - никога. Сложните по състав видове захар по определение се явяват полизахариди и ако някой заявява че те са привлекателни за шарана то със сигурност пред вас е “познавач”.
Коментар от преводача: захарта исползвана в домакинството е сложна по състав - смес от фруктоза и глюкоза, но във никакъв случай не се явява полизахарид. Както и нишестето съдържащо се в пшеницата и царевиата е типичен полизахарид, но не съм забелязал шарковците и братовчедите им да ги отказват. Редактора смята, че нещо се е изгубило в превода или се говори за друг вид захари.
* Други
Ще включа тук всичко което не се вписва в гореописаните, включая GLM, Betaine HCL или обикновенните Finstimm, Visorbin, Floradix, Robin Red (Carophyll Red) и всичко останало, за което се приема че привлича шарани. Те не привличат! Те могат да стимулират шарана да провери какво има там (както и в случая с ароматизаторите), но нищо от гореописаните не дава хранителен сигнал. Вземете топче направено от обикновенно брашно, потопете го в солна киселина, така че неговото pH да стане 5 и шарана най-вероятно ще дойде да види какво е това. Възможно е дори да го поеме с уста, кой знае, но шаранът никога не би преценил това като храна.
Това ни довежда до въпроса с исползването на еденична стръв с излишък на концентрация на аромати и защо това работи. Много просто - вие предлагате изключително силен стимулатор на любопитството! Това е много по-различно от хранителният сигнал, тъй като шаранът ще се опита да провери дали болшинството от дразнителите. които намери стават за ядене. И ако въпросният аромат не работи като репелент против шарани, единствената възможност да се провери дали това е храна е да се лапне. Бих ви посъветвал да използвате най-ефективният си монтаж в такива случаи, тъй като топчето ще бъде изплюто моментално. Чували ли сте твърденето че шарана се страхува от голяма концентрация на захранки на ограничена площ от дъното? Веднага ще задам контравъпроса - а как шарана разбира че това е концентрация? В мътна вода? През нощта? Работата е в сигнала който се дава - и това не е хранителен сигнал!
Сега да преминем към базовите миксове. Ето къде се оборват повечето аргументи на привържениците на гореупоменатата теория HVN (ВХЦ висока хранителна ценност)
Хранителната стойност приложена към шараните се състои в следното:
Най-добрият източник на енергия са мазнините, следвани от протеините и въглехидратите. Какво означава това?
Вие добавяте протеини за ръст и възстановяване, мазнини за емергия, въглехидрати за свързване, ако трябва и общо взето това е всичко. Повечето витамини са излишна загуба на време и усилия. Витамините разтворими в масла, като A D E K, принципно са необходими до някъде, но единствения наистина нужен витамин е Е, тъй като играе важна роля при усвояването на мазнините и именно заради това фъстъците имат толкова лоша репутация. Високо ниво на масла, липса на витамин Е и проблемите за шарана са неизбежни. Междудругото, топчетата с високо съдържание на мазнини, също така създават проблеми ако в тях отсъства витамин Е в достатъчно количество.
Протеините обаче, изобщо не работят на принципа колкото повече, толкова повече. Има едно такова нещо като Първа Лимитираща Аминокиселина (FLAA) и този въпрос заслужава отделна статия.
Съвременният свят на шаранджийските примамки е смесица от добро, лошо и уродливо. Няма да споменавам имената на фирми произвеждащи топчета за дълготрайно съхранение. Може би наистина може да се намери приложение на консервираните топчета в пакети, произведени на промишлени машини. Убийте ме, ама не мога да измисля какво точно мога да правя с тях. Невъзможно е да се направи топче, което да отговаря на хранителните нужди на шарана във формата на топче за дълго съхранение. Искам да погледна в очите на този който би поспорил с мен по този въпрос. Не казвам че на тях не се лови, просто има къде, къде по-добри.
И един важен въпрос не по темата - а колко продължава “складовият” живот на тези топчета? Някой да е правил тестове? И най-вече някой да посочва срок на годност на опаковката?
Неразборията започва при замразените топчета. Има добри, произведени основно от малки фирми, но все пак ако имате намерениое да подходите към въпроса от гледна точка на хранителните нужди на шарана или поне претендирате за това, въпроса опира до Първата Лимитираща Аминокиселина.
* Млечни протеини и яйца
Млечните протеини и яйцата може да се исползват като свързващи материали, но като източник на храна са неподходящи. Аминокиселинният им профил не е подходящ за шарана, в тях отсъстват в достатъчни количества някой необходими аминокиселини и най-вече те препятстват на усвоението на храната при шараните. За нас хората, те може да са чудесни, но в топчетата те не играят никаква роля, при положение че рибата не може да ги усвои.
Хм… Много от нас ще си зададът въпроса - за какво са ни главоболията с хранителната стойност и нуждите на шарана при положение че повишена доза Squid and Octopus или Strawberry ще накарат рибата даопита топчето. Цялата работа е в това че аз искам да имам дълговременна рецепта - която ще живее дълго и няма да се налага да я променям в зависимост от това къде и кога ловя. Първоначалните идеи на Fred Wilton работят и сега (не точно с неговите рецепти), тъй като шарана разпознавайки хранителният сигнал ще се лови отново и отново, до момента в който не закачим на даденото топче етикета “Опасност!”. Яйцата препятстват на действието на трипсина. Какво отношение има това към топчетата? Да се замислим? Давайте, въпреки че това не е най-важният въпрос.
* Миризмата
Това което ние с вас улавяме с носа си, няма никакво отношение към усещанията на шарана, тъй като той възприема всичко на съвсем друго ниво. Влизам в рибарски магазин и виждам някой който мирише пакетите с топчета - той може да каже че те миришат великолепно, а може да каже че те миришат на екскременти. За шарана няма да има никаква разлика и за него това може да се окаже най-привлекателната и най-отблъскващата примамка, точно в този ред. Шаранджиите имат навика да приписват на шараните съвсем човешки способности, коато се опитват да предположат какъв аромат ще се хареса на шарана, а всъшност шарана чисто и просто търси сигнал. Сигнал “ХРАНА!”.
Какъв е смисълът на казаното по-горе? Само това че е необходимо да различаваме сигналите които карат шарана да провери “Храна ли е това?” и сигналите които карат шарана да се храни, тъй като това са два съвсем различни сигнала.
Сигналът за проверка включва промяната на pH, промяната на солеността, и някой други, за които ще разкажа по-нататък, но всички ги обединява промяната на вече съществуващите във водата условия. Промените може да са позитивни или негативни - т.е. да привличат или да отблъскват шарана. А хранителните сигнали привличат винаги, те не могат да бъдат пресилени, те могат само да станат по-силни. Съгласен съм че можете да объркате източника и да усложните търсенето на храна, ако в дадения водоем този хранителен сигнал се среща рядко, но никога този сигнал няма да отблъсне шарана, защото в такъв случай шараните отдавна да са измрели като вид.
И така, какви са тези стимулатори и как ще ги създадете? Може би, най-често упоменавани са аминокиселините, но към тях трябва да се добавят пептидните вериги.
Съществуват и други химически реагенти, които могат да бъдат намерени в естествената среда на шараните, които действат като хранителен сигнал, но е много сложно да се определи грамотно концентрацията им, така че те да работят добре и доколкото ми е известно, няма научни изследвания по въпроса. Между другото, научни разработки на тема шарани почти няма, поне такива каквито можете да примените на практика. T.J. Hara “Chemorepection in fishes” е познавателна книга и може да ви даде начални знания по хеморецепция. Lowell е малко объркана и въпреки че има редица други трудове, голямата част от тях не могат да бъдат приложени в модерният шаранджийски риболов.
* Амоняк
Интересна субстанция. Продукт на разлагането на протеините. Може би точно за това работят алкалните аромати? Не предлагам да включвате амоняка в топчетата, тъй като възниква проблема с концентрацията и здравето на рибата.
Струва ми се че клавиатурата ми сама почва да пише каквото и идва наум, а аз бях донякъде негативен в тази първа статия. В следващата (при условие че главният редактор прецени че този литературен позор е достоен за продължение) ще разгледам базовите смески и какви съставки могат да са полезни, а също така ще изучим атрактантите и ще премина към ензимите и приложението им в шаранджийските топчета.
Весел шарански риболов!
Част втора
В първата част много бегло минах през някой аспекти на стръвта, за това сега ще се спра на този въпрос по-детайлно - как да създадем съвършенното топче. Започваме от базовите миксове. Звучи просто - на пръв поглед.
Съществуват множество аспекти, които трябва да имаме предвид при формулирането на базовата смеска, първият е - искате ли да отчетете всичките хранителни нужди на шарана или с друфги думи, искате ли да създадете топче което ще бъде “храна”? Ако отговора е да, трябва да разберете от какво точно се нуждае шаранът и в какви количества. А ако просто искате да създадете носител на аромата във водата под формата на кръгло топче, то смесете пшеничен грис и соя в пропорции 60 към 40, добавете всичко, което смятате че ще привлече шарана и пропуснете статията до края.
На първо място трябва да разгледаме това което ще е полезно за шарана, принципно това са същите неща, като за всички други животно, но в малко по-различни пропорции. Ако разпределим нещата по ред на номерата ще получим:
1. Мазнини
2. Протеини
3. Витамини
4. Минерали
5. Въглехидрати
ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ на храната е да дава енергия на организма, вторична е да спомага за растежа (ако количеството храна е достатъчно за целта)
Шаранът ще исползва всичките възможности на храната си за възстановяване на енергията, ако няма излишъци храна, а основен източник на храна са протеините. За това е необходимо да се включат други съставки, от които шаранът да си набавя енергия и тогава протеините ще се исползват за нарастване на рибата (минералите обезателно ще ги споменем по-нататък, тъй като някой от тях са много важни)
Коментар на преводача: тука май си говорим за развъждане и хранителни смески, а не за риболов
И така - трябва да осигурим източник на енергия за шарана, какво да исползваме за това? Въглеводородите, които с тази цел исползва човека, шарана практически не употребява. Не искам да кажа че шарана не може да усвоява въглеводороди, просто той винаги на първо място исползва протеините за целта. По този начин, от гореописаният списък, за целта, ни остават само мазнините. Съществуват много източници на мазнини, започвайки от рибеното брашно, което се исползва най-често, до по-рядко срещаните мазнини от ядки и зеленчуци. От всички мазнини които съм исползвал до момента, най-добри ми се струват маслото от черен дроб на треска и фъстъченото. Не се лъжете от засуканите имена на кутиите на производителите на захранки, съществуват само 5 или 6 вида масла, които се ползват реално и запомнете че е много лесно да се добави аромаатизатор в маслото, което ще му придаде корено различен аромат (за хората де).
И така за енергия ще исползваме мазнини, но в какви количества? Оптималното ниво е около 10%, това са 100 г на всеки 1 кг смеска. Струва ви се много? Някой добавял 100 г масло на килограм микс? Разбира се че не. Ако в сместа имате рибено брашно, то в зависимост от вида си, то съдържа 10 до 18% мазнини. Така че имайте предвид това като мерите съдържанието на всички компоненти в микса ви.
Ще се убедите че допълнително ще ви потрябват 2 до 4% (почти същото количество, което обикновенно се е добавяло на ранните етапи на производство на смески на основа рибено брашно). Пионерите на тези миксове са уцелили, без да разбират защо
И така стгнахме до протеините и тука започват кошмарите. Започваме от определението за протеин.
Голяма молекула, съставена от една или повече аминокиселини, разположени в определен ред, определен от поредността на нулеотидите в ДНК. Протеините са необходими за стуктурната (механичната функция), съществуването на организма и обмяната на веществата. Всеки един протеин има определени функции. Протеините са важна съставка на мускулите, кожата, костите и цялото тяло. Пример за протеини могат да бъдат цели класове важни вещества, сред тях ензимите, хормоните и антителата. Протеините са един от източниците на енергия на тялото както въглехидратите и мазнините. Заедно с въглехидратите те дават 4 калории на грам, а мазнините - 9.
Шарана изпитва потребност за някой видове аминокиселини, които му позволяват да синтезира протеини. Протеините се изработват от шарана в резултат на разцепване на получените аминокиселини с помощта на ензимите (бел. прев. на баба ти фърчилото или преводача на руски се е издънил или автора не е чел биология за 10-ти клас. Може би все пак се разграждат белтъците на съставните им аминокиселини?). Ако една от необходимите за целта аминокиселини липсва или е в недостатъчно количство в храната на шарана, то тя се нарича Първа лимитираща Аминокиселина (ПЛАК). Това е най-важният фактор, който трябва да предвидим, разглеждайки хранителната стойност на топчето. Трябва да разберете принципа на действие на ПЛАК за да можете да усвоите това за което ще разказвам по-нататък.
И така - опростеното обяснение.
Шаранът употребява топчето, съставено от 2 протеина. Единият - А, другият Б са включени в сместта в еднакви количества.
Протеинът А е съставен от 4 аминокиселини X, 2 - Y и 6 - Z. В състава на Б влизат 4 - X, 4 - Y и 4 - Z. Сега да направим една таблица и да сметнем какво се получава:
Протеин X Y Z
A 4 2 6
Б 4 4 4
Общо 8 6 10
А сега да разгледаме таблицата на потребностите на шарана (примерно)
Аминокиселина X Y Z
Потребности 8 12 10
Както се вижда за дадената смеска, аминокиселината Y става ПЛАК и дори шаранът да успее да разгради всичкият протеин (предположително 40% в нашето топче), само половината може да бъде усвоена от шарана и да бъде исползвана за нарастване, тъй като аминокиселината Y задоволява само 50% от потребностите на рибата. Като краен резултат смеската с 40% съдържание на протеини се превръща в смеска със реални 20%, просто защото дадена аминокиселина не е представена в достатъчни количества. Ето какво (много опростено) представлява ПЛАК и за това този принцип трябва да стане основополагащ при формиране на хранителни смески за топчета (бел. прев. дойдохме си на думата че ще храним рибата, а няма да я ловим).
И за какво беше цялото това наукобразно бръщолевене? За мен лично това е важно, тъй като смятам че шарана има способността, както много други същества, да определя какво се явява и какво не се явява най-добър източник на храна за него, а и все пак е по-добре да му се даде нещо което ще му е полезно.
Как правилно да изчисляваме ПЛАК при формиране на базовият микс? Много лесно - за всички съставки исползвани за топчета има данни на производителя за съдържанието на аминокиселини (бел. прев. това докато не го видя не го вярвам). Вие просто трябва да звъннете на производителя и да поискате данните от лабораторният анализ, след което с помощта на Exel съставяте една таблица, въвеждате състава на аминокиселини по съставките на микса и програмата ще ви изчисли резултата. Някой от комбинациите доста ще ви учудят и ще разберете колко далеко от действителността са твърденията ня производителите че правят “храна” за шараните.
Да добавя нещо, което ще ви позволи да вникнете по-дълбоко във въпроса - пептидните вериги се задържат заедно благодарение на свързващи вещества и ензимите са достатъчно избирателни в това, което могат да разграждат.
Ако някой иска да си опече мозъка, може да прочете статията за пептидните вериги в Уикипедия, тя е доста опростена в сравнение с научните източници.
И така всички протеини могат да се разградят. С кои това ще стане най-лесно? С тези от рибеното брашно, говеждото, свинското и пилешкото?
Ще бъдете много учудени от факта че, основата на HNV (висока хранителна ценност - бел. прев.) са смеските включващи млечните протеини, които обаче най-трудно се разграждат от шараните, тъй като ензимите с които е “снабден” шарана не са способни да работят с млечни белтъчини, особено през зимата. Извинете, но ако смятате че млечните протеини са “царете на зимата”, дълбоко се заблуждавате. От гледна точка на хранителната им ценност те не са подходящи дори и през лятото.
И така, оправихме се с ПЛАК и имаме смеска, която ще даде на шарана необходимата енергия чрез мазнините и възможност идеално да разгради протеините с цел натрупване на мускулна маса. Всичко изглежда прекрасно - нали? И да и не. Смеска, състояща се от мазнини и белтъчини е невъзможна за разточване на топчета, вярвайте ми, нееднократно съм опитвал.
Да се върнем в реалността. За да бъде ефективна смеската, тя трябва да се състои от 40% протеини, 10% мазнини и 50% свързващ материал с който трябва да експериментирате, за да създадете необходимата консистенция. Свързващите компоненти са много - започвайки от пшеничен грис и свършвайки с кръвна плазма и албумин. Забележете аз не класифицирам плазмата и албумина като активни съставки, те са само слепващи. Тяхната структура е съвсем неподходяща за организма на шараните, но те чудесно слепват топчетата.
Соята, тази широко исползвана съставка, под формата на брашно (без термична обработка) е ензимен инхибитор, но по същото време едро смляната соя, която е била опечена не се явява такава. За това винаги избирайте вторият вариант - той е по-евтин и по-добър от гледна точка на ефективността на микса. В този ред на мисли повечето зеленчуци са ензимни инхибитори и за това избягвайте употребата им или ги подлагайте на термична обработка.
Между другото яйцата, най-често присъстващата съставка в смеските също са инхибитор. Защо толкова говорим за инхибиторите? Погледнете кои ензими липсват в стомашният тракт на шарана.
Продължаваме. Имаме смес съдържаща 40% протеини, 10% мазнини и при това можем да я разточим на топчета. А къде са въглеводородите, витамините, минералите? Въглеводородите веднага заминават в кофата от гледна точка ефективността им по отношение на шараните
Има варианти, когато е възможно включване на монозахариди, но журито все още се съвещава по въпроса, преди да каже присъдата си.
От витамините са ви необходими A, D, E и K, всички останали или присъстват в обкръжаващата шарана водна среда, или той може да си ги синтезира сам. Описаните витамини са разтворими в мазнини. От тях трябва да обърнем внимание на А и Е, най-вече на Е, тъй като той участва в усвояването на мазнините. Ето защо фъстъците са си заслужили лошата репутация (спомнете си дебелите момченца по американските филми нагъващи фъстъчено масло - бел. прев.). Ако исползвате млечен заместител за телета Gold Top или Lamlac за агнета, то потребностите на шарана за витамини ще бъдат задоволени, тъй като тези продукти са богати на витамини.
Минералите присъстват в достатъчно количество в естествената среда на шарана, може би с изключение на калция. За това съществува т.нар. калцинирано брашно, като е препоръчително де не се купува специализирано шаранджийско поради цената.
И така - имаме базов хранителен микс, който може да се разточва, което само по себе си е постижение, как да привлечем шарана към това кръгло топче на късмета? Трябва да му подадем сигнал - “изяж ме!”. Базовият микс сам по себе си е способен да го направи, тъй като микроскопичните бактерии на дъното на водоема ще почнат да разграждат топчето, някой ще работят над протеините, други над захаридите, създавайки при това сигнали - отделяйки аминокиселини и т.н., но за това ще потрябва време. Или, ако тръгнем по другият път можем да добавим ензими в микса, за да ускорим процеса на разграждане (за това по-нататък), а възможен е и трети вариант - да добавим химически сигнал. Тука трябва да определим какво привлича шарана, защо и с каква ефективност.
Проблема е че съществуват точно нула на брой изследвания върху хранителните стимулатори. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка полезните сериозни научни трудове и всичките са на тема аминокиселини. Има доста повече трудове с отлична научна и доказателствена база по въпроса какво може изобщо да различи шарана и ако оставим аминокиселините на страна, то можем да погледнем и другите възможности. На първо място pH.
Няма съмнение в това че шарана може да усети минимални колебания в нивото на pH във водата, но е интересно какъв точно ефект оказват те върху него. Запомнете - при разлагането на всеки един органичен материал във водата, нивото на pH се променя. Не е важно в каква степен. Промяната на pH кара шарана да провери какво се случва, вие можете лесно да се убедите в това ако сте наблюдавали реакцията на аквариумните рибки от семейство шаранови. Вземете парче паста, овлажнете го със слаб разтвор на солна киселина и го пуснете в ъгъла на аквариума. Всички рибки ще се съберат в този ъгъл за да изследват защо се е променило pH на водата. Проверете pH на най-успешните ароматизатори и ще намерите определена закономерност, както и в случая с основата на която е направен ароматизатора. Това което вие и аз определяме като миризма няма никакво отношение към възприятията на шарана, те са на много по-елементарно ниво.
Ще завършим разказа за базовите миксове и следващият път ще поговорим по-подробно за атрактантите и хранителните сигнали. И за да имате основа от която да тръгнете при създаването на собствен микс, ви предлагам следният вариант:
6 унции LT 94 (низкотемпературно рибно брашно)
1 унция Soya Meal (Соя едро смляна)
1 унция Wheatgerm (житни кълнове)
4 унции Lamlac (млечен заместител за агнета)
4 унции Semolina (пшеничен грис или булгур)
Весело шаранджийство! Ще се видим по гьоловете!
Превод от английски към руски - неизвестен руснак
Превод от руски на български - Христофор Памятних
